За първото ни пътуване до Малта може да прочетете тук

Февруари месец е. Време за карнавали. Харесваме такива събития и това е добра причина да се започне с пътешествията още през зимния период. Особено на такива по-топли места (не че тази година имахме истинска зима). 🙂 Много бързо взехме решението да посетим Карнавала в Малта. Тук сме били преди 7 години. Може да повторим дестинацията.

Ето каква информация намерихме по темата преди да тръгнем.

Карнавалът на Малта е синоним на абсолютна лудост, ярки цветове, състезания, събития и забавления. Той се празнува точно преди началото на Великия пост. Започва в петък и продължава до вторник. На децата се дават няколко почивни дни от училище, за да могат да се включат в карнавалните шествия или просто да се забавляват.

За провеждане на карнавал в Малта има данни още от 14-ти век. Тогава рицарите от Ордена на Св. Йоан празнували карнавала с грандиозен стил и провеждане на състезания за демонстриране на сила. Традицията на карнавала е оцеляла през всички тези векове. В наши дни карнавалът се отбелязва със състезания на цветни, ярки платформи, придружени от парад на танцьори, облечени в гротескни маски и костюми. Основните паради се провеждат във Валета и Флориана.

Много млади хора пък се събират в Надур (малко село на остров Гозо). Но това не е организирано събитие и даже религиозната общност там е против провеждането на такова събитие.

Навсякъде по малтийските острови има балове и много от селата имат свои собствени карнавални тържества.

Карнавалът в Малта тази година се провежда между 21-25 февруари. Датите за провеждането му се определят от това кога се пада Великден.

Разполагайки с тази информация, резервирахме самолетните билети и хотела и имах само два дни да погледна какво да посетим от островите (както почти винаги, организираме пътешествието в последния момент). 🙂

Ден 1.

Летим на 20.02 с вечерния полет на „Уиз“ до Малта. Към 21:30 тамошно време кацнахме. Съвсем се е стъмнило. Този път нямаме трансфер до хотела. Все пак, идваме за втори път. Няма да се излагаме. Разгледала съм вариантите за транспорт и ще чакаме автобус Х2, който спира точно пред летището и има спирка пред нашия хотел. Идеално ни устройва. Той тръгва от летището на всеки кръгъл час. Чакахме докато стана 22:00 ч. Автобусът дойде и си купихме билети от шофьора. Цената им е 1,5 евро и важат 2 часа. Маршрутът на автобуса е дълъг и бавен. Стига до St Julian’s (където беше нашият хотел при предното ни идване тук) и после минава през Sliema, където сме резервирали хотела този път. Съображенията ни бяха да сме по-близо до Валета, за да гледаме карнавалните шествия. Пред хотела има спирка на градския транспорт и оттам минават няколко автобуса за Валета. А също в близост е и фериботът до столицата. Но както скоро стана ясно и това не беше достатъчно за гладкото ни придвижване от точка А до точка Б. Както и да е. За това ще става дума по-нататък в този пътепис.

След около един час стигнахме до Sliema и започнахме да се оглеждаме за остров Manoel, срещу който е хотелът ни. Нищо не се виждаше в тази тъмнина. А шофьорът не беше пуснал да се изписват спирките на електронното табло и докато се сетим да натиснем бутона за спиране го подминахме. Слязохме на следващата спирка. Хубавото е, че тук спирките са много близо една до друга. Иначе с багажа си е неприятна работа да се придвижваш. Настанихме се и с нетърпение очаквах утрешния ден.

Ден 2. Из остров Малта

И гледката от този балкон не е зле. Валета е пред нас 🙂

Първата ни работа след закуска беше да намерим магазинче в близост и да си купим вода. Тук се пие само бутилирана вода. А също да си купим карти за транспорта. Смятаме да ползваме много автобуси през следващите дни и е по-икономично да се вземе седемдневна карта, tallinja card, която важи на двата острова и е за неограничен брой пътувания. Цената и е 21 евро. И в сайта, и от жената, която ни ги продаде разбрахме, че важат за всички автобуси. И дневни, и нощни. Билетите за нощните автобуси иначе са по 3 евро, ако се купи единичен билет. Изобщо, големи промени от времето, когато бяхме тук през 2013 г.

Така, заредени с всичко необходимо, се отправихме към първата ни забележителност за деня – Ротондата в Моста.

Нея бях харесала още при проучването за първото ни пътуване. Но не ни стигна времето да я видим. Сега е първа в списъка.

В тези два дни за подготовка на пътуването бях гледала през сайта на транспорта им кои автобуси стигат до набелязаните от мен места. И си бях записала, че трябва да стигнем до спирка Qroqq 2 и оттам да хванем автобус 280 до Ротондата. Този автобус е на един час, като повечето междуселищни автобуси.

Като вече били тук, застанахме от правилната страна на улицата, за да хванем автобус за няколко спирки и да слезем близо до нужната ни спирка Qroqq 2. Да, ама не. Пак изпуснахме момента с натискането на бутона за слизане и се озовахме доста далече от мястото ни на прекачване с автобус 280. И се започна едно лутане за друг вариант за придвижване до Моста. През телефона намерихме къде има спирка, на която спират повече автобуси и стигнахме до нея. Оказа се, че е по-полезно да се гледа информацията, написана на самата спирка. На спирка Msida освен автобус 280 имаше още няколко автобуса, спиращи на Ротондата. И те бяха на половин час. На първия от тях щяхме да се качим.

Следващата ни издънка беше, че автобус, който ти върши работа, минава покрай спирката, но не спира ако не махнеш с ръка. Хайде, изпуснахме още един автобус. Забравили сме тази тънка подробност. Тегаво тръгна този наш първи ден и напасването ни със странния малтийски градски транспорт. 🙂

Най-накрая сме в движение. След по-малко от половин час Ротондата се извисява пред нас. Тук няма как да се обърка спирката за слизане. Сградата е наистина впечатляваща.

Това е една от най-известните църкви на Малта, с уникална архитектура. През 17-ти век на това място е имало малка църква. Giorgio Grognet de Vassé, малтийски архитект, е предложил тук да се изгради нова неокласическа сграда, подобна на римския Пантеон, която да замени старата ренесансова църква. Внушителната конструкция е построена само за 28 години, между 1833 и 1860 г.

За да се разгледа Ротондата има билет от 2 евро. Ако човек иска да се качи и на терасата се плащат още 3 евро. Купихме си билети и първо се качихме по вити стълби на терасата.

Когато човек изкачи тези стълби се озовава пред най-впечатляващото тук – купола, с височина от 61 м. и диаметър от почти 40 м. На снимки го бях виждала, но човек не може съвсем да усети мащаба му. Огромен е.

Интериорът също е невероятен. Декорациите са в синьо, златно и бяло, а статуите са много изящни.

Минахме и през зали, превърнати в музей. По стените имаше детски дрешки (изпратени от семейства, които са се молили тук за зачеване и молитвата им е била чута), патерици от проходили, корсети, дори рентгенови снимки имаше. Такова нещо виждам за първи път. И писма, в които се обясняват подобни случаи на изцеление.

Гледахме мултимедиен филм, в който се обясняваше, че на 9.04.1942 г. група богомолци се събират в църквата за вечерна литургия, когато през купола пада немска въздушна бомба, тежка 500 кг. Като по чудо няма убити и ранени, защото бомбата не се е взривила. Религиозните малтийци виждат в това знак за Божията намеса, която защитава нацията им през Втората световна война. Истинската бомба е обезвредена и изхвърлена в морето, а в магазина за сувенири сега е поставена нейна реплика.

Радвам се, че успяхме да видим тази впечатляваща сграда с богата история. Сега решихме да се разходим из околните улици.

Все пак, най-голямата забележителност тук е Ротондата.

Сега смятах да се насочим към още едно място, невидяно от предното ни идване – San Anton Gardens. Бях си записала, че трябва да хванем автобус 202 до там, но се оказа, че това не е така. Пак започнахме да търсим подходящ автобус.  Сега дори не си и спомням на кой точно се качихме, но слязохме на спирка Ghenba и после продължихме пеша.

Тук попаднахме на зелени поля с цъфнали в тях макове. Пролет, нищо, че е февруари! Имаше и разцъфнали овошки.

В съседство с градините, които искахме да разгледаме, видяхме табела за The president’s Kitchen Garden. Ами, влязохме да разгледаме първо тук. Имаше много тичащи деца, облечени в карнавални костюми. Както и берлинска мечка. 🙂

Също имаше езеро с патици и много едри риби.

За родителите – кафене с различни вкусотии. 🙂

Най-накрая влязохме в San Anton Gardens. В тези градини се влиза безплатно.

Градината е създадена през 18-ти век от Великия магистър на Малтийския орден Antoine de Paule, като допълнение към резиденцията му. Днес тя се нарича San-Anton Palace, а градините привличат туристи от цял свят.

Едва през 1882 г. тя е отворена за посетители. Почти всяко дърво тук има своя история. Дълги години различни държавни глави са посещавали градините с дипломатически цели. И Master de Paule установил прекрасна традиция, всеки гост да засажда по едно дърво в памет на посещението му на острова.

Тук растат множество редки видове от цял свят. Някои дървета са на повече от 300 години. Освен растенията тук могат да се видят лебеди, патици, пауни и други екзотични птици. Има и зелен лабиринт. 🙂

Наистина е впечатляващо, като се има предвид колко ценна е водата на тези острови. Разхождахме се с удоволствие. 🙂

А денят напредваше. Доста време изгубихме с придвижването. Затова решихме да стигнем до спирка Anton и да хванем автобус до Мдина. Били сме тук предния път, но мястото е специално. Заслужава си повторението.

Мдина е ориентировъчно на около 4000 години. Още в бронзовата епоха на високия хълм е имало укрепено селище на древните хора. Около 900 г. пр.н.е. финикийците построили крепостните стени. А по време на Свещената Римска империя градът достига небивал разцвет и се превръща в един от най-богатите и красиви в света. Около величествените сгради се вият тесни улички.

Влизаме в този град-музей през Mdina Gate.

После се впускаме в обиколка на познатите тесни лабиринти.

Разликата от предното ни посещение е, че сега по улиците тук има много повече автомобили и че за да се влезе и разгледа St. Paul’s Cathedral трябва да се платят 10 евра. Ами, не влязохме.

С удоволствие влизахме в малките магазинчета за сувенири, пълни с изделия от красивото малтийско цветно стъкло. Голямо изящество и богатство на цветове.

Разходихме се и из съседния Рабат. Тук има много кафенета и ресторанти. Стигнахме до St. Agatha’s Historical Complex and Catacombs, но работното време е до 17 часът и вече беше затворено. Поне отвън успяхме да разгледаме.

Както прочетох след завръщането ни, в подземния параклис на Св. Агата има уникални стенописи, рисувани през 1200 г. Други 29 стенописа датират от 1480 г. Тук може да се види и най-старата църква, изсечена в скала в Малта.

Поразходихме се още малко по улиците на града и решихме, че е време да се отправим към Валета и да видим началото на карнавала. Пак започна търсенето на спирка на автобуси. Не ни се връщаше към по-оживената част на града. Уморени бяхме вече. И застанахме на една спирка на края на града – Fejgel. Имаше половин час до минаването на автобус за Валета. Поседяхме си тук, с последните слънчеви лъчи. Имаше поле с цъфнала рапица и овошки. Абсолютна идилия. 🙂 А на спирката – никой, освен нас.

Към 18:30 бяхме на познатия ни фонтан Tритон във Валета. Посрещнаха ни силна музика и много, много хора.

Потопихме се в атмосферата на този пъстър карнавал.

Платформите са огромни и са теглени от трактори. Много се внимава да не се закачат за балкон или да не наранят преминаващите хора. Придвижването е съвсем свободно. Няма ограждения. Само достъпът към площада на президентството е ограничен, защото там са издигнати трибуни и входът за тях е платен. Костюмите са много пищни. А настроението на всички – приповдигнато.

Когато искаш да снимаш някой от участниците, той заема съответна артистична поза и изчаква. После кимва, както участниците в карнавала във Венеция.

Обикаляхме докато ни стигнаха силите. После си взехме поредния автобус и се отдадохме на заслужена почивка в хотелската стая.

Ден 3. Из остров Гозо

Този ден щяхме да отделим за разглеждане на интересни места на остров Гозо. Предния път успяхме да видим Лазурния прозорец, който след няколко години се срути и сега на мястото му има обозначение Azure Window Ruins. Много съм доволна от факта, че го видяхме, преди да изчезне. Всичко е преходно. Дори природните забележителности. В тези два дни преди заминаването ни случайно намерих доста впечатляващи места. Които при предното проучване съм пропуснала. Надявам се да успеем да видим всичките. Но зависим от автобусите. А това си е моткава работа. Линиите са се увеличили, но маршрутите са дълги и спирките много. Ако пък автобусът се е напълнил от предни спирки, по преценка на шофьора се качва само определена бройка пътници. Примерно трима. Или никой. И оставаш да чакаш още половин или един час на спирката. Това е положението. И това видяхме.

От вечерта бяхме погледнали за автобуси в посока Cirkewwa, от където тръгват фериботите за Гозо. Най-удобният ни беше 222, който спира на 2 спирки от нашия хотел и е на половин час. Супер. С тези карти не мислехме за брой прекачвания. Смело се мятахме на автобусите.

Пътувахме повече от 1 час. И хукнахме към фериботния терминал, но фериботът потегли. Изпуснахме го. Трябваше да изчакаме следващия. Зачакахме на опашката, изтървала ферибота, и в един момент ни пуснаха да се качим на следващия. Без да плащаме билети. Пишеше, че билетите се плащат на връщане. И това беше нещо ново.

Качихме се на откритата палуба и тук се усещаше свежият морски вятър. Вече минаваше 10 часът. След половин час потеглихме на това кратко морско пътешествие.

Слязохме на брега и се отправихме към спирката на автобусите за Victoria, най-големия град на острова. От неговата автогара  тръгват автобуси във всички направления на този остров. И чакаме, и чакаме… Автобус няма. Не е направена никаква връзка между разписанията на фериботите и автобусите. Отчайващо е. Направо загубено време. А мислите за местата, които трябва да видим днес, препускат в главата ми. Дойде следващият ферибот и чак тогава се появи един автобус. Добре, че спря почти пред нас и успяхме да се натъпчем вътре. Голямо бутане беше. А принципно разстоянията не са големи и за 10-15 мин. се стига до Виктория. Чакането е повече от возенето. 🙂 Абсолютен парадокс.

Слизаме на автогарата. Тя е коренно променена. И започваме да търсим къде спира автобусът за Żebbuġ. Случайно видях, че на този северен бряг на острова има много интересни солници. Издълбани в жълтите скали. Не можем да ги пропуснем. 🙂

Бях си записала, че трябва да се качим на автобус 309. И докато гледаме номерата на автобусите по стоянките един човек започна да вика, че има автобус за Żebbuġ, спрял отстрани на автогарата и ние се качихме на него. След малко повече от 10 мин. слязохме на спирка Saghtrija и аз не можех да повярвам колко гладко и без губене на време стигнахме до първата си забележителност за деня. Но… Винаги има едно но. Оказахме се на края на доста висок хълм. А морето беше долу под нас. И солниците бяха там. Това няма как да го видя на картата. Видях стръмна пътечка надолу и тръгнахме по нея. Имаше цъфнали много жълти цветя. Красота! Това носеше усещането за хубав, топъл, пролетен ден.

Тук имаше малки парцели, оградени с каменни зидове. И от един от тях излезе човек и ни каза, че минаваме през частен имот. Извинихме му се, но продължихме надолу. Това беше най-прекият ни път към морето. В един момент стигнахме до много стръмен, трънясал участък. Него минахме най-бавно. По панталона ми имаше бодилчета. Но солниците вече бяха на една ръка разстояние.

Най-накрая успяхме да слезем на брега и разглеждането на тези интересни солници започна. И други хора се мотаеха тук, но те бяха дошли с коли. Лесно им е на тях. 🙂

Тези 350-годишни солници се простират на около 3 км. по крайбрежието и са много живописни. Те са част от вековната традиция на жителите на Гозо за добиване на сол. Тя се предава в определени семейства от много поколения. През летните месеци тук все още може да се види изстъргването на солните кристали от скалите. А събраната сол се съхранява и обработва в пещери, издълбани в скалите.

Толкова ми беше приятно да се разхождам тук. Направо изгубихме представа за времето. Крачехме между тези плетеници от езерца и не спирахме. А някой си беше играл да издълбае охлюв в характерната жълта малтийска скала. 🙂

Друго странно нещо, което бях видяла в района, беше една спирала, направена от каменни кулички. Тук камъни да искаш. 🙂 Първо я видях от снимка. А после през Гугъл видях къде се намира. Намерихме я. 🙂

Някой беше положил големи усилия да я направи. Спиралата е най-древният символ на планетата. В древността е символизирала слънцето, което сутрин се ражда, а вечер умира. Тя се свързва също с ДНК и еволюцията. Някои я смятат за израз на духовното пътуване. Като процес на учене и израстване.

Спиралата е свързана с циклите на времето, на сезоните и с цикъла на раждане, растеж, смърт и след това прераждане. Много философия имаше в тези каменни кулички. Но ние нямаме време за чак такива дълбоки разсъждения и продължаваме опознаването на тази част от остров Гозо.

Водата е издълбала тук много подводни пещери, идеални за водолазите. Имаше места с монтирани стълби, специално за тяхно удобство.

И така стигнахме до Cathedral Cave. И това място бях видяла виртуално. Естествено, самата пещера не се вижда оттук. Както прочетох, стените и са покрити с корали, хидроиди и гъби. Мястото е идеално за подводна фотография, защото има много процепи в скалите и влиза естествена светлина. Дълбочината и е между 12 и 30 метра. Но за това да мислят водолазите. От нея бях гледала снимки. Страхотна е. Околността също е интересна.

Тук водата навлиза доста навътре в сушата. Нещо доста нехарактерно за тези скалисти острови. И съответно тук имаше доста снимащи братя. 🙂

Вървейки още по брега се стига и до арка, не толкова красива като падналата. И решихме да се насочим към следващата забележителност от този остров – Basilica of the National Shrine of the Blessed Virgin of Ta’ Pinu.

Бяхме буквално в нищото. Далече от маршрута на автобусите. Нямаше смисъл да се връщаме към тях. Да изкачваме стръмния хълм и после да чакаме автобус, който минава на един час. Решихме да отидем до базиликата пеша. Щеше да е по-бързият вариант. И тръгнахме. Имахме достатъчно вода в раницата. Щеше да ни е нужна. Изключително топло за февруари време уцелихме. На слънце беше към 30 градуса. По тениска съм и якето е вързано на кръста.

Първоначално тръгнахме по черен път, но пак забихме в частни имоти. И се върнахме. По-добре да се движим по асфалтовия път. Чиста работа. Предстоеше ни към 5-километров преход. Още имаме желание да снимаме. 🙂 Не сме каталясали.

Там, в далечината, се губеше Żebbuġ. Бяхме си намерили път, който минава под хълмовете и спестихме изкачването. Почти не минаваше кола от тук. Съвсем спокойно се придвижвахме.

Бях я виждала и въпреки това се впечатлих от размерите и. Огромна и много красива сграда, издигната сред зелените поля. По пътя ни задминаха 2-3 таксита – азиатска радост – Тук тук. Не бяхме видели тази възможност за придвижване, но явно има някакъв обиколен маршрут, като една от спирките е точно пред църквата.

На това място е имало малък параклис, наричан Tal-Ġentili още от 1545 г. През 1587 г. църковната собственост се сменя и съответно и името  – от Tal-Ġentili на Ta´ Pinu. Pinu Gauci финансира реставрацията на църквата и през 1611 г. поръчва картината Успение на Дева Мария за главния олтар.  Смята се, че иконата на Пресветата Дева от Ta´ Pinu притежава чудодейна сила. Тук на поклонение идват много хора от острова и не само.

Това са снимки от музея, където се пазят предмети, изпратени от хора, които са получили изцеление или молбите им са били чути. Никак не бяха малко.

През 1919 г. започва изграждането на сградата в днешния и вид. Отворена и осветена за посещение е през 1931 г. Най-голямото събитие тук е посещението на папа Йоан Павел II на 26 май 1990 г. Той почита чудотворния образ, украсявайки го с 5 златни звезди, като свидетелство на любовта към Блажената майка. Идвал е и папа Бенедикт. Той украсява светото изображение със златна роза.

През 2017 г. светилището е украсено с 20 мозайки. Целият комплекс е доста впечатляващ.

А от терасите има хубава гледка към тази северна част на острова.

И до тук успяхме да дойдем. Бях доволна. Наблизо беше селището Gharb.

От тук се виждаше извисяващата му се църква. Решихме да си вземем автобус за Виктория. Да пропуснем разглеждането и. В малките малтийски селища няма какво да се види освен тези църкви.

Продължаваме нататък. Качихме се на автобус 308 от спирката пред базиликата и се отправяме обратно към Виктория. Малка почивка за краката ни.

15:30 часът е. Времето лети. Това е новият облик на автогарата.

Тук, на следобедното слънце, спеше една малтийска мързелана. 🙂

При препускането ни из островите ни прави впечатление как на много места кипят ремонтни дейности. В момента се строят и пътни възли на две нива. В по-големите селища също се ремонтират площади и улици. Малта се променя.

Изкачваме се отново към Цитаделата. Най-забележителното място в града.

Тук всичко е както сме го видели преди 7 години.

Вечерта и тук ще има карнавално шествие. Кипеше усилена подготовка.

Седнахме да хапнем по един сладолед след големите ни обиколки на открито днес. Учудващо топъл февруарски ден е. Не е за вярване. И обмисляме на къде да се насочим в оставащата част от деня. А оставаше малко от него. Бях си записала автобуса за стигане до един от красивите плажове на Гозо – Ramla bay. Пясъчен. Голямо изключение. И решихме в края на деня да отидем и да го видим. Трябваше да хванем автобус 302 малко след 17 часа и да слезем на последната му спирка.

Смятах, че ще сме сами в тази дивотия. Далече от населени места. Нищо подобно. Плажът беше пълен с компании от млади хора. А мястото – страхотно. Пясъкът е с червеникав цвят и фин като пудра. Вървиш и потъваш в него. Залива – много красив.

Имахме един час да му се порадваме. Нали автобусите идват до тук на такъв интервал.

Всичко, което бях прочела за мястото, беше вярно. С удоволствие посрещнахме залеза на това уединено място. Прекрасен завършек на разходката ни из Гозо.

Наблизо на хълма има и пещера със страхотен изглед към залива, но не се изкачихме до нея. Стояхме на брега с вперен поглед в морето в тази тиха февруарска вечер. Много беше красиво. Когато съвсем се стъмни, се отправихме към близката спирка. Плажът се опразни. Докато седим на спирката, заобиколени от веселите млади хора също чакащи автобус, решихме да се качим на другия автобус идващ насам -322, който отива в посока фериботната станция. Да не се връщаме към Виктория и да се прекачваме на втори автобус. Но като разгледахме маршрута му видяхме, че той минава през Надур – града известен с карнавала си. И след леки колебания от моя страна решихме да слезем там и да видим карнавалните шествия.

Към 19 часа се разхождахме по тъмните улици на доста голямото селище. Пусто. Никаква музика, никакво движение. Стигнахме до центъра и имаше някакви спрели платформи, но доста по-скромни от видените във Валета.

И се завъртяхме обратно към спирката, от която бяхме слезли. Напълно излишно се оказа идването ни тук. И с една двойка чехи или словаци зачакахме автобус. А той не идва и не идва. И накрая дойде препълнен с костюмирани шумни млади хора. Както се разбра, те идваха за карнавала тук и слязоха на следващата автобусна спирка. Явно веселбата в Надур започваше доста късно и продължаваше цяла нощ. Нямахме сила за такива дейности. Без никакви проблеми се смъкнахме от автобуса и хукнахме към ферибота, защото една жена спомена, че сега трябва да потегли. Да спестим половин час чакане. Купихме си пропуснатите билети от идването и се качихме на борда. Фериботните билети бяха на същата цена – 4,65 евро. Нищо работа.

Чак в хотела усетихме колко сме изморени. Но видяхме един различен и непознат Гозо. Страшно приятна ми беше днешната разходка из него.

Ден 4. Остров Малта

Днес предстоеше още един прекрасен ден в Малта. Бяхме решили да отидем до най-източното крайбрежие на остров Малта и да разгледаме селището Marsaskala. Непозната територия за нас. Но преди това от чисто сантиментална гледна точка решихме след закуска първо да се разходим до St. Julian’s и да посетим района на хотела от предното ни пребиваване тук. Да видим какви са измененията в района за тези изминали 7 години. Нямаме бърза работа. В движение ще си определяме програмата.

Взехме автобус и слязохме в близост до Independence Garden. Това е нещо ново. Видяхме снимки от там. На една голяма котка. 🙂 Тя се виждаше още от автобуса.

Съответно имаше и много истински котаци. Бяха им направени удобни легълца под беседките. Това е много характерно за малтийците. Да изграждат Сat village. Събират се дарения за закупуването на храна и аксесоари за тези мързеланки.

Тук имаше също малък фонтан и много зеленина. Още едно хубаво място за разходка край морето.

Стигнахме до Balluta Bay Beach.

Тук има открит басейн и хора си плуваха по коридорите в тази неделна сутрин. Това също виждахме за първи път.

Следвайки извивките на бреговата ивица стигнахме до нашият залив от предния ни престой – Spinola Bay. С любимия ми LOVE Monument. Служеше ни за ориентир при слизането от автобусите. 🙂

Много кранове се виждаха. Кипи строителство. Дано не презастроят крайбрежието и убият романтиката.

Често из Малта виждахме изрисувани пейки с ярки цветове. И това е нещо ново. На някои места това бяха флагове на държави. Даже видяхме и българската пейка от един автобус. 🙂

В случая това е типичната малтийска рибарска лодка. С окото на Озирис.

Покрай хотелите озеленяването е винаги впечатляващо. Насладихме се на цъфналите китайски рози.

Най-високата сграда продължава да е на Казиното.

И понеже с тази разходка времето напредна, се отправихме към най-близката спирка на автобусите за Валета. Доста почакахме. Не може да се свикне с това.

Към Marsaskala пътуват няколко автобуса. На първия който дойде, се качихме. А докато го чакахме, човекът беше забелязал на близката стоянка дълга, дълга опашка от чакащи за Marsaxlokk. И от там дойде идеята след като си разгледаме нашата дестинация да отидем и до това място. Защо не. Щом толкова туристи се бутат да отидат там, значи има какво да се види.

Пътувахме около половин час и опознавателната ни разходка в Marsascala започна. Това е симпатично курортно селище. Името му в превод означава Сицилианско пристанище. Все пак от тук до Сицилия са само 93 км.

Първо ни впечатли църквата му – Marsascala Parish Church. Вътре течеше неделната служба и не беше удобно да я разглеждаме.

От терасите и се виждаше залива.

Поразходихме се по почти безлюдните улици.

Току-що уловените морски обитатели се предлагаха направо пред лодките.

Видяхме в колко часа ще има автобус до Marsaxlokk. Трябваше ни автобус 119. И спокойно си взехме по сладолед. Имахме малко време.

Застанали сме на спирката и сме в очакване на автобуса. Почти е дошло времето за идването му по разписание. И ми хрумна да видя какви забележителности има в района. Моят човек също се впусна в проучване по темата. И изпуснахме автобуса. Сраааам. Загледани в телефоните си, никой от нас не махна с ръка и той ни подмина. Странното е, че не се ядосах. Досмеша ме. Сега имахме още един час за разглеждане. И го оползотворихме прекрасно. Оказа се, че и тук има солници. С бърза крачка се насочихме към Żonqor Point Salt Pans.

Докато почти изтичваме този километър и половина, бързичко снимам каквото ми хареса.

На носа е доста по-ветровито и вълни се разбиват в скалите. С бързо темпо обикаляме солниците. Подобни са на тези от остров Гозо.

Навреме стигнахме за следващия 119 и дори успяхме да го спрем. 🙂 Поемахме към непознатия Marsaxlokk. Докато пътуваме разглеждаме снимки от там. Известен е с цветните си рибарски лодки. 🙂

Тук автобусът върти по някакъв странен начин, като стига до Delimara Power Station и после пак се връща в града. Не преценихме кога да натиснем бутона за спиране и слязохме почти на изхода на Marsaxlokk. Снимах едни вече прецъфтели макове.

Добре, че селището е много малко. Изминахме краткото разстояние като плавно слизаме към залива. Оказваме се до Marsaxlokk Parish Church.

Marsaxlokk е малко и живописно рибарско село. Името му означава Южно пристанище.

Превърнало се е в туристическа дестинация с ежедневния си рибен пазар на открито. Както прочетох впоследствие, тук се намират най-добрите рибни ресторанти на острова. А ние направихме една спокойна и приятна разходка по крайбрежието и пристанището. Целият залив е пълен с характерните за Малта цветни рибарски лодки. Всеки турист беше грабнал телефон или апарат и правеше снимка след снимка. 🙂

Освен лодките, тук ни впечатли тази сграда с разноцветни врати. От градчето имаше турове с лодки до St. Peter’s Pool. И цените не бяха никак високи: 8 -10 евра.

Реално друго тук няма какво да се види.

Беше станало към 15:30 часа и се отправихме към спирката на автобусите Axtart. Видяхме, че на нея спира автобус 81 за Валета. И зачакахме. Мина някакъв автобус с ТD в номера и хора го спряха. Качихме се и ние, но се оказа, че картите ни не важат за него. Това са някакви директни автобуси. Никъде не пишеше за тях. И пак зачакахме.

След някакво време спря един микробус и шофьорът попита има ли желаещи за Валета срещу 2 евро на човек. Ние и още едно възрастно семейство се качихме. Писнало ни беше от това висене по спирките. И попаднахме сред една испанска шумна женска компания. Нищо не разбирахме, но смехът им беше много заразителен. Така се озовахме още по светло във Валета, или по-точно Floriana.

Микробусът ни спря близо до входа на едни градини и първо влязохме да разгледаме тях. Бяхме попаднали в Argotti Botanic Gardens. Те са част от Малтийския университет и началото им е поставено още в началото на 19-ти век. Тук могат да се видят предимно средиземноморски растения. Достъпът тук е свободен за посетители, но могат да се правят и групови обиколки по заявка.

След това влязохме в близката St. Publius Church.

Част от фасадата на църквата и нейният купол са унищожени по време на бомбардировките по време на Втората световна война, извършени през март и април 1942 г. Реконструкцията и е завършена в края на 50-те години на миналия век.

С излизането си от църквата усетихме карнавалното настроение. Музика, много хора и ярки цветове.

Минахме покрай War Memorial.

След това през Herbert Ganado Gardens. А денят беше към своя край.

Стигайки до Castille Palace, попаднахме на част от карнавалното шествие.

А хора прииждаха, за да станат свидетели на тази поредна карнавална вечер.

Имаше много настроение. 🙂

Този път влязохме и в Upper Barrakka Gardens. Това се оказа прекрасно място за снимане на залеза. Романтично е, някак си. Много двойки се бяха събрали тук.

Това беше гледката към Трите града.

Останахме на това прекрасно място, докато съвсем се стъмни.

После се потопихме в атмосферата на този много цветен и весел малтийски карнавал.

Човек несъзнателно започва да танцува под ритъма на музиката на всяка следваща група.

Обикаляхме из улиците на Валета, докато ни стигнаха силите. После си взехме автобус и се прибрахме в хотела.

И днешният ден беше запълнен с разглеждането на нови и интересни за нас места. А времето надмина себе си. По снимките никак не си личи, че е зима. 🙂

Ден 5. Отново из остров Малта

Днес решихме денят да започне с разглеждане на Malta National Aquarium. Доста време отделихме за разглеждане на природни забележителности и  църкви. Сега щяхме да видим нещо различно.

По-добре се оправяме с транспорта. Опитът си казва думата. 🙂 Успяхме да засечем автобус 45, който спира точно пред аквариума, от спирка Pieta. Спестихме отиването до Валета. Все пак се губи време и е напълно излишно. Самият аквариум се намира на нос и още при слизането от автобуса усетихме силния вятър. Днес времето беше много ветровито. Прогнозата, която бях гледала снощи, се оказа вярна.

Купихме си билети и обиколката ни из този доста тъмен аквариум започна. Съответно, доста малко снимки се получиха добре. Тук снимането е позволено, без ползването на светкавица.

Декорът е много добре измислен. Пресъздаден е така, сякаш се намирате на потънал в морето кораб. А има и истински находки от потънали кораби.

Експозицията представя местния подводен свят и неговата фауна. Но са представени и видове от други морета – от Червено море, Индийския океан и др.

Най-интересната част е да се мине през този стъклен тунел и да гледаш спокойно плуващите около теб риби, включително акули и скатове. Това е най-голямата атракция. Тук стояхме най-много. С ококорени по детски очи. 🙂

Стигнахме и до неприятните пирани.

Имаше и декоративни рибки.

След като завършихме обиколката, излязохме пак на ветровитото крайбрежие.

Кратък размисъл накъде да се запътим и стигаме до спонтанното решение да се отправим към залива Mellieha Bay, който бяхме видели от автобуса при пътуването ни към Cirkewwa за фериботите до Гозо. За целта ни трябва автобус 221 (спира пред аквариума).

Разходката ни по покрития със сивкав пясък плаж не е от най-приятните. Сложили сме качулките на якетата. Вятърът е страшно силен. Още от предното ни идване ни бяха казали, че задуха ли на Малта, нещата са сериозни. Сега го изпитахме на гърба си.

След като обходихме залива се качихме на автобус 101. Това е единственият превоз, стигащ до Popeye Village, а селото се намира близо до нашата локация. Защо да не го видим и него. Слизаме на едноименната спирка и виждаме това.

Предният път пренебрегнахме тази атракция, защото тя е насочена към детската аудитория. Но сега решихме поне отвън да я видим. Ето нейната история.

През 80-те години селото Sweethaven, по-известно като селото на Попай моряка, е построено като филмов декор за музикалната продукция на Парамаунт и Дисни. Търсенето на подходящо място за снимки ги отвежда в Малта и по-точно на Anchor bay. На две мили от селото Mellieha. Строежът му продължава 7 месеца. Сградите са 19 на брой. За да се предпази то от силата на морето е изграден вълнолом.

След като приключват снимките на филма, Popeye Village се превръща в туристическа атракция като музей на открито и като комплекс за семейно забавление.

А ние се борим с насрещния вятър. Застанали сме на ронливия бряг над залива и се опитваме да снимаме. Поривите му са неустоими. Такъв силен вятър ме е духал само на Етна. Преместваше ме.

Не че няма табелки това да не се прави, но…

Отметнахме тази забележителност и сега отново трябваше да висим на спирката в очакване на автобус. Появи се микробус и шофьорът му предлагаше превоз до близката Mellieha и по-точно до нейната катедрала. Погледнахме се и скочихме вътре. Там със сигурност ще има автобуси за Валета. Населено място е. А тук трябваше да висим близо 1 час в очакване на единствено минаващия автобус. Неоправдан разход на време. И за по-малко от 10 минути се оказахме на върха на хълм и в подножието на впечатляваща катедрала. Нищо не знаех за това място.

Sanctuary of Our Lady of Mellieħa е построена в края на 16-ти век. Църквата се разширява на няколко пъти, а нейните тераси са класически пример за възрожденска архитектура. Има и помещения, издълбани директно в скалата. Беше ни интересно да я разгледаме.

Папа Йоан Павел II благославя светилището при посещението си на острова през 1990 г.

От тук по стълби се качихме към огромната Parish Church of Mellieha, която се вижда от далече.

Беше затворена и нея не можахме да разгледаме. Но е впечатляваща с размерите си. А от тази точка има гледка към северната част на острова. Порадвахме и се. 🙂

Гугъл мапс ни помогна да намерим най-близката спирка на автобусите и отново зачакахме. Тук минават няколко автобуса за Валета и един директно за Sliema. Него хванахме.

Вече се стъмваше, когато стигнахме там. Разходихме се из модерната част на полуострова. Внушителни стъклени комплекси и  търговски център.

Това беше последната ни вечер тук. Отидохме до хотела, за да оставим раницата. После по предложение на човека си избрахме един от многото ресторанти в района и като бели хора седнахме да вечеряме. С вкусни малтийски специалитети и чаша червено вино. Стига бързане. Храната тук е прекрасна. И определено не съм съгласна с тезата, че Малта е скъпа дестинация. Да, за тези 7 години тя е станала доста по-популярна и посещавана. Транспортът е поскъпнал, но пак, в сравнение с други европейски страни, цените са съвсем прилични.

Толкова бързо изминаха дните ни тук. Не мога да повярвам. Утре сутринта ще стягаме багажа. Но тази вечер е наша и ще я направим незабравима.

Ден 6. Manoel island и Валета

Като на шега дните се изнизаха в битки за качване на автобусите и в разгадаване на организирания хаос на малтийският транспорт. 🙂 Но успяхме да видим доста и от двата острова. Сега набързо прибрахме багажа, освободихме стаята и оставихме куфара на съхранение. Имаме няколко часа за разходка и е най-разумно да ги прекараме в близката Валета. Не исках да се стресирам в този последен ден. Бяхме видели кога минава Х2 за летището. Щяхме да го вземем от спирката срещу хотела. Най-мързеливият вариант.

Предложих първо да видим Manoel Island. Той е почти до хотела ни. Разполага с яхтено пристанище.

А Валета е точно срещу нас, с дебелите си крепостни стени.

След кратката ни разходка тук си взехме автобус и скоро крачехме из тесните улици на малтийската столица. Днес беше последният карнавален ден.

Без да се усетим, стигнахме до Siege Bell War Memorial. Тук нямаше никаква промяна.

Срещу него са разположени Lower Barrakka Gardens и отидохме да ги видим. И тук всичко си беше по старому.

Понеже видяхме, че може да се слезе по стълби до водата, не се колебахме много да го направим. Обиколката ни на носа около бастиона започна.

А не спирам да се радвам на цъфналите февруарски цветя. Тук забравих кой месец е всъщност.

Водата и тук е прозрачна. Изкушаващо. А няма и помен от вчерашния бурен вятър. Разходката на открито е много приятна.

Стигаме до Breakwater Bridge. Само отдалеч сме го виждали предния път.

По него не може да се минава. Заключен е и нямаме достъп до фара.

Заобикаляме носа и срещу нас е Sliema. Там се разхождахме снощи. 🙂

Ще ми липсва малтийското топло слънце, тези невероятни цветове и открити пространства. Свободата!

Отново се реем из улиците на града.

Към 11:30 решаваме да се насочим към Upper Barrakka Gardens, защото още от предния път знам, че в 12 часа има топовни гърмежи. Нека видим и това. Доста хора изпълваха градините. Имаше такива с гривни на ръцете. Те бяха пасажери от големия круизер, който бяхме видели.

Народът заемаше удобни позиции за снимане. Срещу заплащане може да се слезе долу при топовете, но решихме че от горе се вижда по-добре. И един от войниците взе микрофон и започна подробно да обяснява. Говори повече от 15 минути. Поне за мен беше отегчително. В крайна сметка бяха заредени 2 оръдия.

А възпламениха само едно. И това беше.

Доста разочароващо. Аз си представях по-мащабни неща. Но да не мрънкам. И на това станахме свидетели. Хората започнаха да се разотиват.

В последните си минути тук влязохме в Our Lady Of Victories Chapel. Много красива църква.

Сега, без да бързаме, си взехме автобус до хотела и с багажа зачакахме последния си автобус от това пътуване. Х2 до летището. Малко закъсня от часа по разписание, но не се притеснихме. Щяхме да си хванем самолета.

Летището е малко и бързо минахме процедурите. Винаги ми тежат тези 2 часа мотане преди полет. Но и това си има своя край и потегляме обратно към дома.

С искрена тъга гледах отдалечаващия се остров. Втори път Малта ми влиза под кожата. И мога да кажа, че въпреки настъпилите промени, тук има една характерна атмосфера. Това е нашата равносметка. Тези места посетихме през изминалите дни. Мисля, че добре сме се справили. 🙂

За тези няколко дни се насладихме на тази уникална природа, на прекрасното време и ритъма на Карнавала. Няма как да не сме доволни. Да пътуваш из островите е приключение. Поне така е за мен. С удоволствие пак ще се върна тук. Със сигурност има още какво да се види. С това набързо организирано пътуване се заредихме с много хубави емоции.

Сезонът на пътуванията за 2020 г. е открит! Няма да се оставим на един коронавирус да ни изплаши.